За книгата: година / Слънцето наближаваше зенита си и топлината неизбежно се спусна върху провинция Умбруцио. Може дори да се каже, че е ад, когато горещ въздух се издига от още по-горещите камъни, които са основният градивен материал на пейзажа тук. Наоколо има скалисти хълмове, под краката има камениста почва, върху която пътят по-скоро се виждаше благодарение на редките полуизсъхнали храсти, които някога са били засадени покрай него, и периодично срещани петна от натрошен камък, показващи опитите за околните жители, за да скрият най-големите дупки. Самите жители, разбира се, не бяха наблюдавани. Най-близкото село беше не по-малко от левга (повече от два километра) и като цяло уважаваните граждани имаха сиеста по това време.